Името на село Гърло идва от факта, че не намира в нещо като „гърловина“, образувана от обграждащите го няколко планини. Котловинната местност в полите на Гребен планина в непосредствена близост до село Брезник е може би най-добрата отправна точка за географското местоположение на населеното място. Планинският климат може да се охарактеризира още и като умерено – континентален с преобладаващи сурови зими. За сметка на това лятото е прохладно, а малкото останало население към днешна дата наброява 70 човека. Измерената надморска височина е 823 метра. Още за името на селото може да се каже, че го носи от много отдавна, а разпространената версия за гърловината и сега си остава най-разпространена. В епохата на Средните векове мястото се казва по подобен начин, но с разменени букви – Гръло. Поне така го виждаме изписано в един документ, известен като Попстефанов поменик в годините на осемнадесетото столетие. Връзка с името може би има и древният храм кладенец, една от най-известните забележителности.
В епохата на древността на мястото на днешното Гърло съществува селище от праисторически тип, като сега мястото се намира в посока изток спрямо тогавашното местоположение. Левият бряг на река Конска е точното място, от което можем да съдим как да стигнем до тук, а също така и двете страни на Брезник. Явно наличие на живот по тези места съществува още от епохата на Неолита, въпреки че намерените останки са силно увредени. Те достигат до нас благодарение на направените тук теренни проучвания. На някои места се забелязват отделни фрагменти от праисторическа керамика, но за да ги видим, трябва да отидем до скалистия бряг на Красавската река. Към днешна дата обаче е трудно да се направи цялостно изследване на терена на древното селище, защото е силно залесен. В непосредствена близост се намира и праисторическо светилище – споменатият вече храм и имащ пряка връзка със селото. Димитрина Митова – Джонова ръководи екип от археолози, които откриват светилището през 1972-ра година. Това става на северния дял на Гребен под връх Кула, в местността Пусто Гърло. Културата Нураги има очевидна връзка със светилището според Джонова, от който вид паметници най-много има запазени на територията на Сардиния.
Забележителността до село Гърло е изградена в малка и уютна котловина, която от почти всички места има на разположение водни извори. Южната част на храма се намира вкопана дълбоко в земята, а специален коридор отвежда до кръгла по форма зала. Коридорът е известен и като дромос, чиято дължина достига седем метра. За да се стигне до залата, е необходимо да се изкачат 13 на брой стълби от камък. Именно в центъра на въпросната зала се намира кладенецът, чиято дълбочина не достига повече от пет метра. Полусферичното куполно покритие на залата е първото нещо, което я отличава, иначе в центъра й се намира опейон. Покритието на коридора е от фалшив свод, което придава още повече естетика. Стените на дромоса пък са издадени под формата на конзола над западната му част. Покритие от типа мегалитно пък може да се забележи непосредствено пред входа на залата, имащо стъпаловидна форма. В стените на коридора има и по една ниша.
